Прочетен: 1497 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2015 14:59
Всеки ден срещаме хора по улиците, които изкарват препитанието си със събиране на вторични суровини от кофите за боклук. Обикновено това са роми. Някои от тях изкарват така прехраната си временно, за други това е постоянно занимание. Хубавото е, че те са намерили начин сами да се препитават, а не чакат на помощи. Когато разбраха, че искам да ги снимам, едни изразиха надеждата, че това ще промени живота им, че като пусна снимките, някой може да се смили и да си намерят по-добра работа. Други решиха, че ще продам снимките и ще спечеля пари от това на техен гръб и не желаеха да бъдат снимани. Обещах на един от тях, когото тук ще нарека Андрей, да не показвам снимки с него, за да не го види случайно някой от приятелите му и да му се подиграва. Наскоро излязъл от дом за сираци, той се опитваше да издържа семейството си - още непълнолетната си жена и детето си, със събиране на отпадъци, като с нетърпение чакаше жена му да навърши пълнолетие, за да може да излезе от България. Каза ми: "Бях с един българин във Виена, но се върнах. Там обаче се живее по-добре, в Пратера имаше баня за бездомници и можех да се изкъпя, и гладен не оставах, макар че не успях да си намеря работа и се върнах". Към нас се приближи възрастен мъж, който караше количка с пълен чувал с отпадъци. "Ето с този бяхме във Виена" - каза ми Андрей. Повече не го видях. Казаха ми, че си е намерил работа. Може би потенциалната възможност да бъде показан от мене го е накарала да потърси нещо друго, от което няма да се срамува. Младият човек по-трудно се примирява и винаги има повече изходи.
Още щом излязох на улицата, срещнах три момчета, тръгнали заедно с кучето си към Тракия да събират пластмасови бутилки. Вероятно те просто подражаваха на възрастните и родителите им не знаеха за тях, иначе едва ли биха отишли в друг квартал.
Тук много от хората мъкнат случайно попаднали им вещи към пунктовете за вторични суровини. Зад жената се виждат къщите и колите на по-заможните хора в Столипиново. В този квартал хората съвсем не са само бедни ни изпаднали, напротив - има къщи на по два-три етажа, от които се вижда, че стопаните им живеят добре, а също така и тесни улички, в които не може да влезе кола, с къщурки от по една-две стаи.
Майка и син, които не са от постоянните събирачи на отпадъци.
Веселякът Рашо. Разказа ми, че преди години е карал тролей. Няма нищо против да разказва за себе си, нито пък аз да разкажа за него. Когато ме видя за пръв път, каза: "Покажи какво правим, нека видят!".
Изглежда безгрижен, но това е само на пръв поглед. Прояви към мене пълно доверие и ми предложи да ми даде пари, за да му дам снимки.
Когато разказваше за себе си и се обърна в профил, замалко да възкликна: "Абе ти знаеш ли, че приличаш на герой на Кустурица?!". "Първата ми жена беше много зла. Оставих я и после разбрах, че се омъжила втори път. Викам си - "По-добре. Отървах се". Сега и аз живея с друга... Искам само като се прибера да не ме закачат за нищо, искам да ме оставят на спокойствие".
Освен че е непосредствен, Рашо се оказа и изключително отзивчив човек. В негово отсъствие един от другите каза за него: "И той прави едни глупости! Храни чуждите деца". Така разбрах, че този човек ходи по пижама и бърка в боклуците, за да даде на другите, както казваме по християнски "на ближния". Може би затова от тази история Рашо се превърна в моя любим герой.
Гошо, приятелят на Андрей, с когото са били заедно във Виена. Като ме видя с фотоапарата, попита: "Снимаш ли?" и се дръпна, после се върна отново при количката си, отпусна ръце и каза: "Айде, снимай!".
Не мога да преценя дали е българин, по нищо не се различава от другите. Ако е българин, животът по ирония го е циганизирал. Говорих и с него, но Рашо е доста по-общителен, пък и винаги има какво да каже за разлика то Гошо, който е смален от живота.
Мислено го нарекох "полицая". Казва, че има образование да работи в полицията, но не го вземат и са му казали, че не го искат, защото не е българин. И той като всички останали разочарован от политиците и ужасно огорчен. Пропуснах да го попитам как се казва.
Златка и Михаил
На мястото, където е сборният пункт на събирачите на отпадъци, това семейство сякаш се чувства у дома си.
Златка позира с удоволствие, но жената в гръб не желае да бъде снимана. На това място отпадъците се преглеждат по-внимателно и се сортират допълнително. Заделят се изхвърлени дрехи, мобилни телефони и какви ли не дрънкулки - всичко, което би могло да се поправи, евентуално да се продаде и от него да се изкара някой лев.
Златка е медийната звезда на деня.
Сборният пункт. На това място се сортират събраните бутилки. Цветната пластмаса е с 20 ст. по-евтина от безцветната, затова отпадъците се изсипват и се сортират. Ако се предадат смесени, се заплащат на по-ниска цена.
Денят завършва с подготовка за тръгване към пункта за предаване на отпадъците. Чувалът се търкаля до мястото на ръце.
Из книгата „Източни мъдрости“ - памет, п...
Квантов преход на планетата - разгръщане...